---

Дзен будизмът е в крайност

Има два вида хора, а имен­но тези, ко­и­то оти­ват в край­ност, и тези, ко­и­то по­е­мат по сред­ния път. От са­мо­то на­ча­ло Дзен бу­диз­мът е в ек­с­т­рем­на­та ка­те­го­рия и не се рав­ня­ва на сис­те­ма за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Дзен бу­диз­мът ви­на­ги е бил про­ти­во­ре­чив. Въп­ре­ки че хо­ра­та са се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­ли съг­лас­но ме­то­ди­те на Дзен, те всъщ­ност са били под гри­жа­та на Буда Ша­кя­му­ни по­ра­ди на­ме­ре­ни­е­то си да се усъ­вър­шен­с­т­ват в Буда и стре­ме­жа си към доб­ро­та. Дзен не пред­с­тав­ля­ва ин­ди­ви­ду­ал­на сис­те­ма. Бод­хид­хар­ма няма свой соб­с­т­вен не­бе­сен рай и по­ра­ди това не може да пре­дос­та­ви спа­се­ние на хо­ра­та. Факт е, че са­ми­ят Бод­хид­хар­ма по свое вре­ме при­е­мал Буда Ша­кя­му­ни за из­на­чал­ния учи­тел. Въп­ре­ки че е дал име­то на Дзен бу­диз­ма, в дейс­т­ви­тел­ност той е бил уче­ник на Буда Ша­кя­му­ни – уче­ник от два­де­сет и ос­мо­то по­ко­ле­ние и ня­кой, кой­то мно­го по­чи­тал Буда Ша­кя­му­ни. От те­о­ри­и­те на Буда Ша­кя­му­ни той се фо­ку­си­рал в прос­вет­ля­ва­не­то си вър­ху „праз­но­та­та“ и това не се от­к­ло­ня­ва от прин­ци­пи­те на Ша­кя­му­ни. С те­че­ние на вре­ме­то Дзен за­поч­нал да за­па­да. По-къс­ни­те по­ко­ле­ния за­поч­на­ли да раз­г­леж­дат под­хо­да на Бод­хид­хар­ма като не­за­ви­сим път на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не и вяр­ва­ли, че той е най-висш. Но той не е бил най-висш. В дейс­т­ви­тел­ност Дзен се вло­ша­ва със вся­ко след­ва­що по­ко­ле­ние и са­ми­ят Бод­хид­хар­ма ка­зал, че уче­ни­е­то му ще про­съ­щес­т­ву­ва само за шест по­ко­ле­ния.

Бод­хид­хар­ма при­да­вал от­но­си­тел­но го­ля­ма те­жест на „праз­но­та­та“, пре­по­да­ва­на от Буда Ша­кя­му­ни, и гле­дал на Буда Ша­кя­му­ни с ог­ром­но ува­же­ние; той бил поз­нат като не­гов уче­ник от два­де­сет и ос­мо­то по­ко­ле­ние. Но след­ва­щи­те по­ко­ле­ния на­пъл­но по­пад­на­ли в ка­па­на на край­нос­ти­те. И щом това се слу­чи­ло, се стиг­на­ло до ета­па на упа­дък, при кой­то Бод­хид­хар­ма и Ша­кя­му­ни били смя­та­ни поч­ти за рав­ни. Хо­ра­та за­поч­на­ли да по­чи­тат Бод­хид­хар­ма и раз­г­леж­да­ли те­о­ри­и­те на Бод­хид­хар­ма като един­с­т­ве­на­та бу­дис­т­ка ис­ти­на. По съ­щес­т­во това се рав­ня­ва­ло на от­к­ло­ня­ва­не от пра­вия път.

Това е така, за­що­то Бод­хид­хар­ма се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­вал до нис­ко ниво и дос­тиг­нал само не­бес­ния ранг на Ар­хат – то­ест той е бил само Ар­хат. Кол­ко би мо­гъл да знае на­ис­ти­на? В края на кра­и­ща­та той не бил дос­тиг­нал ни­во­то на Та­та­га­та. Раз­ли­ка­та меж­ду не­го­во­то ниво и това на Буда Ша­кя­му­ни била ко­ло­сал­на! И по тази при­чи­на не­го­во­то уче­ние е най-близ­ко до фи­ло­со­фи­я­та на обик­но­ве­ни­те хора и за тях е най-лес­но да при­е­мат не­го­ви­те те­о­рии – осо­бе­но за тези, ко­и­то раз­г­леж­дат ре­ли­ги­я­та като фор­ма на фи­ло­со­фия или иде­о­ло­гия. Тези, ко­и­то въз­п­ри­е­мат ака­де­ми­чен под­ход и изу­ча­ват бу­диз­ма като фи­ло­со­фия, са най-склон­ни да при­е­мат не­го­ва­та те­о­рия. Тя мно­го при­ли­ча на фи­ло­со­фи­я­та на обик­но­ве­ни­те хора.

Буди мо­гат да бъ­дат от­к­ри­ти на вся­ко ниво, не­за­ви­си­мо кол­ко ви­со­ко се на­ми­ра. [Но съг­лас­но Дзен,] вие се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те и са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те, а след това се пред­по­ла­га, че не съ­щес­т­ву­ва нищо. В са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си те дори не приз­на­ват чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва. Живи, ви­ди­ми чо­веш­ки съ­щес­т­ва са точ­но тук, пред нас, и въп­ре­ки това те не ги приз­на­ват за ре­ал­ни. Това е дори по-лошо от оне­зи обик­но­ве­ни хора с нис­ко прос­вет­ли­тел­но ка­чес­т­во, ко­и­то каз­ват: „Ако го видя, ще по­вяр­вам, а ако не – няма да по­вяр­вам.“ Тези хора не приз­на­ват дори това, ко­е­то дейс­т­ви­тел­но виж­дат. Защо да жи­ве­е­те то­га­ва? Защо да си пра­ви­те тру­да да от­ва­ря­те очи­те си? Зат­во­ре­те очи, не ля­гай­те, не се из­п­ра­вяй­те... нищо не съ­щес­т­ву­ва, нали? Те са из­пад­на­ли в край­ност. Бод­хид­хар­ма е ка­зал, че не­го­ви­ят Дхар­ма може да бъде пре­да­ван само за шест по­ко­ле­ния. Бе­зум­но е как хо­ра­та днес все още се при­дър­жат плът­но към тази док­т­ри­на, ко­я­то по­на­ча­ло ни­ко­га не е била ва­лид­на. Те са се ока­за­ли в за­дъ­не­на ули­ца. Не приз­на­ват себе си, не приз­на­ват Бу­ди­те, нито пла­не­та­та Земя. Ако не приз­на­ват дори соб­с­т­ве­но­то си съ­щес­т­ву­ва­не, ка­къв е сми­съ­лът да имат име? И ка­къв е сми­съ­лът да се яде? Може прос­то да гла­ду­ва­те по цял ден, без да е не­об­хо­ди­мо да сле­ди­те кол­ко е ча­сът, без да е не­об­хо­ди­мо да чу­ва­те зву­ци­те на­о­ко­ло...

И след всич­ко това всич­ко из­чез­ва. Така че не оп­ро­вер­га­ва ли това Буда Ша­кя­му­ни? Ако Буда Ша­кя­му­ни не е пре­по­да­вал нищо, как­во е пра­вил че­ти­ри­де­сет и де­вет го­ди­ни? Зна­ят ли те как­во е ис­тин­с­ко­то зна­че­ние на „праз­но­та“ в уче­ни­е­то на Буда Ша­кя­му­ни? Ко­га­то Буда Ша­кя­му­ни [ка­зал, че] не е ос­та­вил ни­ка­къв Фа, той каз­вал, че в дейс­т­ви­тел­ност не е пре­по­да­вал ме­то­да на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не или Фа на Все­ле­на­та. Това, за ко­е­то той го­во­рил, били само неща от не­го­во­то ниво на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, и това, ко­е­то ос­та­вил на обик­но­ве­ни­те хора, е Та­та­га­та Фа – по-кон­к­рет­но опит и на­у­че­ни уро­ци в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то. Ис­тин­с­ки­ят Дхар­ма, кой­то Ша­кя­му­ни пре­дал, до­ка­то бил в този свят, били нас­тав­ле­ни­я­та и той дис­ку­ти­рал оп­ре­де­ле­ни проз­ре­ния от раз­лич­ни нива, ко­и­то са Фа на едно оп­ре­де­ле­но ниво. Но Буда Ша­кя­му­ни не ис­кал хо­ра­та да бъ­дат ог­ра­ни­че­ни до не­го­во­то ниво и по­ра­ди това ка­зал: „Аз не съм пре­по­дал ни­ка­къв Дхар­ма през жи­во­та си.“ Ка­зал това, за­що­то зна­ел, че този Дхар­ма, кой­то той пре­по­да­вал, не е най-ви­со­ки­ят. Един Та­та­га­та е Буда, но не е Буда на най-ви­со­ко­то ниво. Буда Фа е без­г­ра­ни­чен. Един са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се не тряб­ва да бъде ог­ра­ни­чен от не­го­вия Дхар­ма. Чо­век с ве­ли­ко вро­де­но ка­чес­т­во може да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва дори по-ви­со­ко, къ­де­то ча­кат проз­ре­ния по-вис­ши и по-дъл­бо­ки, как­то и съ­от­вет­ни­те про­яв­ле­ния на Фа.

---