---

Без самоусъвършенстване в Дао, но вече в Дао

Са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то е на­ре­че­но по този на­чин, за­що­то пре­дос­та­вя ме­тод за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не на чо­век – път, кой­то да се след­ва. В ми­на­ло­то има­ше та­ко­ва из­каз­ва­не: „Този чо­век не се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва в Дао, но въп­ре­ки това е вече в Дао.“ До­ка­то след­ва вто­рос­те­пе­нен път, той цени „ни­що­то“, или „праз­но­та­та“. Той из­жи­вя­ва жи­во­та си в този свят, след­вай­ки хода на съд­ба­та. Той е в мир със све­та. Мис­ли си: „Дай ми го, ако е пре­доп­ре­де­ле­но да бъде мое, а ако не е – не го ис­кам.“ Той не след­ва ти­пич­ни­те фор­ми на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Дори не знае как­во е „са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не“. Но въп­ре­ки това има майс­то­ри, ко­и­то се гри­жат за хора като него. И той ряд­ко по­па­да в раз­ног­ла­сия с дру­ги­те. Това е, ко­е­то хо­ра­та на­ри­чат „без са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не в Дао, но вече в Дао“. Обик­но­ве­ни­те хора мо­гат, също като тях, да се въз­дър­жат от прес­лед­ва­не на неща, но в край­на смет­ка те няма да при­до­би­ят не­бе­сен ранг. Та­къв чо­век няма да при­до­бие Гонг и може един­с­т­ве­но да нат­ру­па без­г­ра­нич­на доб­ро­де­тел – го­ля­мо ко­ли­чес­т­во. И мно­го хора ще му нав­ре­дят, за­що­то на един до­бър чо­век не му е лес­но. Но това води само до го­ля­мо ко­ли­чес­т­во доб­ро­де­тел. Ако той за­поч­не да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва, то ес­тес­т­ве­но ще се пре­об­ра­зу­ва в го­ля­мо ко­ли­чес­т­во Гонг. Ако не за­поч­не да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва, ве­ро­ят­но ще бъде бла­гос­ло­вен в след­ва­щия си жи­вот, като ста­не ви­со­ко­пос­та­вен слу­жи­тел или нат­ру­па бо­гат­с­т­во. Раз­би­ра се, по­ве­че­то от хо­ра­та, ко­и­то са в Дао, без да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват по него, имат спе­ци­а­лен про­из­ход и има хора, ко­и­то се гри­жат за тях. Той е в със­то­я­ние, при ко­е­то не се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва в Дао, но въп­ре­ки това не­го­ви­те мис­ли и сфе­ра са в Дао, така че в бъ­де­ще ще се за­вър­не на пър­во­на­чал­но­то си мяс­то. Без да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва в Дао, той се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва в него – ня­кой тран­с­фор­ми­ра за него Гонг, без той да знае. Жи­во­тът му е из­пъл­нен с не­щас­тие и той стра­да и из­п­ла­ща сво­я­та кар­ма. Не­го­ви­ят Шин­шин не­за­бе­ля­за­но се по­доб­ря­ва през це­лия му жи­вот и със­то­я­ни­е­то му пос­то­ян­но е та­ко­ва. Това са хора със спе­ци­а­лен про­из­ход. За обик­но­ве­ния чо­век е труд­но да го пос­тиг­не.

Кон­фу­ций е ос­та­вил на хо­ра­та на­чин на по­ве­де­ние, ко­е­то по­до­ба­ва на чо­ве­ка – док­т­ри­на­та за сред­ния път. Лао Дзъ е пре­по­да­вал ме­тод за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Но как­то се оказ­ва, ки­тайс­ки­ят на­род е ком­би­ни­рал кон­фу­ци­ан­с­ки­те идеи с тези от Дао шко­ла­та. И за­поч­вай­ки от ди­нас­ти­я­та Сон, бу­дис­т­ки­те идеи също за­поч­на­ли да си проп­ра­вят път. Впос­лед­с­т­вие бу­дис­т­ка­та ми­съл се про­ме­ни­ла до не­уз­на­ва­е­мост. А след края на ди­нас­ти­я­та Сон бу­диз­мът вклю­чил неща от ки­тайс­ко­то кон­фу­ци­ан­с­т­во, като си­нов­но­то ува­же­ние към ро­ди­те­ли­те и дру­ги та­ки­ва – об­шир­но съ­дър­жа­ние от този род. Но бу­дис­т­ка­та шко­ла всъщ­ност не съ­дър­жа нищо по­доб­но. Бу­дис­т­ка­та шко­ла при­е­ма чо­веш­ки­те въп­ро­си леко и е на мне­ние, че кой знае кол­ко мно­го ро­ди­те­ли е имал чо­век през мно­го­то си жи­во­ти. Само ко­га­то изос­та­ви­те всич­ки та­ки­ва при­вър­за­нос­ти и се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те с мир­но и спо­кой­но съз­на­ние, мо­же­те да ус­пе­е­те. Това са при­вър­за­нос­ти. Така че след като кон­фу­ци­ан­с­ка­та ми­съл била въ­ве­де­на [в бу­диз­ма], се по­я­вил и проб­ле­мът с при­вър­за­ност­та към род­с­т­ве­ни­ци­те.

---