---

За кого съществувате?

Не­ща­та, от ко­и­то за хо­ра­та е най-труд­но да се от­ка­жат, са тех­ни­те пред­с­та­ви. Има и та­ки­ва хора, ко­и­то не ис­кат да се про­ме­нят и из­раз­ход­ват жи­во­та си за фал­ши­ви прин­ци­пи. Въп­ре­ки това са­ми­те пред­с­та­ви са при­до­би­ти след раж­да­не­то. Хо­ра­та ви­на­ги вяр­ват, че тези не­пок­ла­ти­ми идеи – идеи, ко­и­то мо­гат да ги на­ка­рат да пла­тят вся­как­ва цена без ко­ле­ба­ние – са тех­ни соб­с­т­ве­ни мис­ли. Дори ко­га­то ви­дят ис­ти­на­та, те я от­х­вър­лят. В дейс­т­ви­тел­ност ос­вен вро­де­на­та чис­то­та и не­вин­ност на чо­ве­ка, всич­ки пред­с­та­ви са при­до­би­ти след раж­да­не­то и не са не­го­ва­та ис­тин­с­ка същ­ност.

Ако тези при­до­би­ти пред­с­та­ви ста­нат твър­де сил­ни, тях­на­та роля ще се про­ме­ни в дик­ту­ва­не на ис­тин­с­ко­то мис­ле­не и по­ве­де­ние на чо­ве­ка. Съ­щев­ре­мен­но той може все още да си мис­ли, че това са не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни идеи. Та­къв е слу­ча­ят за поч­ти всич­ки съв­ре­мен­ни хора.

При раз­г­леж­да­не­то на съ­от­вет­ни важ­ни въп­ро­си, ако един жи­вот може на­ис­ти­на да пре­це­ни не­ща­та без ни­как­ви пре­ду­беж­де­ния, то­га­ва този чо­век на­ис­ти­на е в със­то­я­ние да по­е­ме кон­т­рол над себе си. Тази яс­но­та на съз­на­ни­е­то е мъд­рост и тя е раз­лич­на от това, ко­е­то обик­но­ве­ни­те хора на­ри­чат „ин­те­ли­ген­т­ност“. Ако чо­век не може да нап­ра­ви това, то­га­ва той е уп­рав­ля­ван от при­до­би­ти пред­с­та­ви или вън­ш­ни мис­ли. Може дори да пос­ве­ти це­лия си жи­вот, за да се бори за тях, но ко­га­то ос­та­рее, дори няма да знае как­во е пра­вил в този жи­вот. Въп­ре­ки че не е пос­тиг­нал нищо в жи­во­та си, той е из­вър­шил без­б­рой греш­ки, до­ка­то е бил во­ден от тези при­до­би­ти пред­с­та­ви. По­ра­ди тази при­чи­на в след­ва­щия си жи­вот ще тряб­ва да зап­ла­ти за кар­ма­та спо­ред соб­с­т­ве­ни­те си неп­ра­вил­ни пос­тъп­ки.

Ко­га­то чо­век е под вли­я­ни­е­то на им­пулс, това, ко­е­то кон­т­ро­ли­ра мис­ли­те и чув­с­т­ва­та му, не е ра­зум, а емо­ция. Ко­га­то раз­лич­ни­те пред­с­та­ви на чо­век, като нап­ри­мер вя­ра­та му в на­у­ка­та, ре­ли­ги­я­та или кон­к­рет­на иде­о­ло­гия и така на­та­тък, са пос­та­ве­ни под съм­не­ние от ис­ти­на­та на Буда Фа, той също из­па­да под вли­я­ни­е­то на им­пулс. Това ста­ва при­чи­на зла­та стра­на на чо­веш­ка­та при­ро­да да над­де­лее, така пра­вей­ки го дори още по-ира­ци­о­на­лен; това е ре­зул­тат от кон­т­ро­ла на при­до­би­ти­те пред­с­та­ви. Той сля­по се хвър­ля в умо­зак­лю­че­ния или ус­лож­ня­ва въп­ро­са. За­ра­ди това дори чо­век с пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка може да за­гу­би пре­доп­ре­де­ле­на­та въз­мож­ност, прев­ръ­щай­ки соб­с­т­ве­ни­те си дейс­т­вия във веч­ни, дъл­бо­ки раз­ка­я­ния.

---